Златотърсачи оставят на сухо цял град

адатепеВече 12 години продължава драмата със златната мина на Ада тепе, която заплашва с екокатастрофа Крумовград и района. През 2007 г. местните хора отхвърлиха веднъж проекта, който предвиждаше обработка на рудата с цианиди. Сегашният предвижда водна флотация с ксантогенати, меден сулфат и дитиофосфат, но според експерти също крие много рискове.

Канадски златотърсачи може да оставят без вода десетки хиляди жители на Крумовград и съседните села. Компанията “Дънди Прешъс Металс-Крумовград” ЕАД тайно от местната власт започна строителни работи по златната мина на връх Ада тепе. Край реката до село Скалак златодобивната фирма наскоро е изградила шахтово-тръбен кладенец с дренажен лъч, върху който има две ревизионни шахти.

На въпроси на “Стандарт” от “Дънди” съобщиха, че работят по издадено разрешително от Басейнова дирекция-Пловдив за подземни води чрез нови съоръжения. “До момента е изградена само подземната част на водовземно съоръжение, която е част от проучването на подземните води и не представлява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълват от компанията. Според тях надземната част на съоръжението може да се изгради само, след като се преминат процедурите по Закона за устройство на територията.

В нарушение на закона обаче кладенецът има построена и надземна част на 1,50 м височина – стълба и бетонен обръч със стоманен капак (както се вижда от снимката).
Копирано от standartnews.com

Подробният устройствен план (ПУП) за кладенеца не е одобряван от общинския съвет в Крумовград, не са ни уведомили и за строителните дейности, заяви пред “Стандарт” неговият председател Метин Байрамали. По думите му с разрешението на Басейнова дирекция те могат да търсят вода, но за всичко, което правят над земята, им е нужен ПУП. Байрамали е категоричен, че общината ще започне проверка на кладенеца.
Проектът предвижда в началото на експлоатационния срок “Дънди” еднократно да почерпи 100 000 куб. м вода от река Крумовица, след което 98% от водата да се върти в затворен кръговрат. Компанията уверява, че мината и обогатителната фабрика ще се снабдяват от собствени кладенци, които няма да повлияят на водите в района.
Водата ще бъде нужна за правене на т.нар. водни тапи при взривовете, оросяване на пътищата, поливане при трошенето и смилането на рудата, както и при водната флотация. След това хвостът ще се обезводнява, преди да бъде отведен в хвостохранилището и оборотната вода ще се връща обратно.
Според американския хидролог д-р Робърт Моран обаче златният рудник на Ада тепе ще глътне огромни количества вода – приблизително 2,9 млрд. т годишно. По негови изчисления сондажният кладенец до река Крумовица с прогнозен дебит от 5 л/сек ще отнема 157 680 000 л годишно от съществуващите водни ресурси.
Това звучи повече от притеснително, защото Крумовградският район е един от най-бедните на подземни води в България – 0,1-0,5 л/с/кв. км.
В сезона на топенето на снеговете и пролетното пълноводие реките са наполовина пълни, показа проверка на “Стандарт”. Далеч от обичайния си обем са многобройните гьолове в района, които се използват за поливане на нивите с тютюн и за поене на добитъка.
Само 1,44% от добива ще взима държавата
Едва 1,44% концесионна такса от добитото злато и сребро ще плаща “Дънди” на държавата, пише в концесионния договор. 30-годишният контракт бе подписан на 25 април 2012 г. от тогавашния икономически министър Делян Добрев. Находището “Хан Крум”, разположено върху 13,7 кв. км, включва пет участъка – Ада тепе, Къпел, Къклица, Скалак, Синап и Сърнак.
Официалните вероятни запаси и детайлно установени ресурси са следните – под Ада тепе лежат общо 28 186 кг злато и 13 943 кг сребро. В участък Къпел има 1556 кг злато и 2661 кг сребро. Под Къклица е скрито 2752 кг злато и 10 048 кг сребро.
В Скалак се намират 1418 кг злато и 1092 кг сребро. Под Синап има 628 кг злато и 1170 кг сребро. В последния участък Сърнак са установени 2170 кг злато и 5400 кг сребро. Общо в цялото находище “Хан Крум” се намират 36 712 кг злато и 34 316 кг сребро.
Костенурки зад решетки
Около Ада тепе “Дънди” построи специална 60-сантиметрова телена ограда, която да спира костенурките. Решението по ОВОС на екоминистъра Нона Караджова от 18 ноември 2011 г. задължи компанията да изнесе всички земноводни с черупки от площта на находището от 850 дка и да загради терена, така че да не могат да се върнат. В района живеят два вида редки костенурки – Emys orbicularis и Mauremys caspica.
“Костенурките са си у дома на Ада тепе, никаква ограда не може да ги спре. Есента срещнах поне 30-40 на баира”, казва Хълми Ахмед от близката до находището махала Сойка.
БСП и ДПС на нож за мината
Рудникът край Крумовград от години е обект на политически битки в местен и национален мащаб. Проектът бе придвижен на министерско и съдебно ниво при управлението на Бойко Борисов, а ГЕРБ са основните му поддръжници.
На другия полюс са националистическите партии “Атака” и НФСБ, които поискаха не само разваляне на концесията за Ада тепе, но и одържавяване на златната мина на “Дънди” в Челопеч. Против мината е и ДПС, което има мнозинство в местния парламент.
Миналата есен след идването си на власт БСП изненадващо подкрепи инвестицията, срещу която се бореше дотогава. “БСП гледа положително на златодобива на Ада тепе от канадската компания “Дънди”. Ще бъдат създадени много работни места, от които районът ни се нуждае спешно. Надяваме се, че колегите от ДПС ще се солидаризират с нас”, заяви пред “Нов живот” членът на Изпълнителното бюро на БСП и червен депутат Милко Багдасаров. Партия “Зелените” пък призова за протести и обяви, че рудникът е заплаха за природата и биоразнообразието на Източните Родопи. Според тях ще бъде осигурена работа на нищожен брой хора, а ще бъдат подложени на риск здравето и поминъкът на хиляди местни жители.
На последното заседание на общинския съвет за отварянето на мината гласуваха 9 души от групите на ГЕРБ, БСП и партията на Касим Дал, а против се обявиха 15-те съветници на ДПС.
Местният парламент 3 пъти блокира проекта
На 7 март мнозинството в общинския съвет на Крумовград за трети път блокира златната мина. 15 съветници от ДПС отхвърлиха искането на “Дънди” за изработване на задание за ПУП и ТРЗ.
Сагата с местния парламент започва през есента на 2102-а, когато канадската компания започва преписката с кметицата Себихан Мехмед. На 26 ноември постъпва първото искане на златотърсачите, което не е разгледано в местния парламент в едномесечния срок. “Дънди” обжалват решението на ОбС, а Административен съд-Кърджали на 30 април 2013 г. отменя решението на общинарите и ги задължава да се произнесат по казуса. На 29 май общинският съвет гласува мотивиран отказ с възражението, че подземните богатства са изключителна държавна собственост и всички мероприятия по тяхно усвояване трябва да бъдат в компетенциите на държавата.
Отново следва обжалване на решението пред трите административни инстанции и на 10 февруари 2014 г. окончателно е отменено решението на съветниците. На последното заседание местният парламент за пореден път спира проекта. От “Дънди” отказаха да коментират пред вестника поредицата от откази на ОбС с обясненията, че в момента се намират в процедура. “Съветниците имаме сериозни претенции към фирмата, но не се поставяме над закона”, уточни председателят на ОбС Метин Байрамали.
В периода 2011-2012 г. канадците получиха 30-годишна концесия, а екоминистерство одобри Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ВОС). “Дънди” спечели и двете дела, заведени от местната власт и от природозащитни организации – за нередности при даването на концесията и при ОВОС-а. Строителството на мината обаче не може да започне без одобрението на ОбС. “Дънди” планира рудникът да отвори врати през есента на 2016 г.
Застой с рудника до Брезник
Пълно затишие е настъпило по проекта за изграждане на златна мина край Брезник, научи “Стандарт”. Концесията за находище “Милин камък”, под което лежат 13,5 тона злато и 40 тона сребро, е собственост на “Асарел Медет” АД. В началото на миналата година компанията на Лъчезар Цоцорков получи положителна Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), но не е започнала никакви подготвителни работи. ОВОС-ът се обжалва по съдебен ред от сдружение “За чисто Граово”. На първа инстанция в Административен съд-Перник делото бе спечелено от компанията, предстои тричленен състав на Върховния административен съд да заседава по казуса на 26 септември 2014 г. Междувременно от 1 март “Асарел Медет” е освободила работниците си в Брезник без никакви обяснения. Според запознати Цоцорков се колебаел да отвори мината след драстичния спад на цената на златото през 2013 г., когато тройунцията падна от 1750 на 1250 долара.
Цветанов тормози с полиция 580 несъгласни
5 хиляди се подписаха срещу мината, всеки десети привикан за разпит
През 2012 г. протестна подписка срещу отварянето на мината събра 5 260 подписа в цялата община. Това са две трети от всички гласували на последните избори. Със свое решение общинският съвет на Крумовград подкрепи подписката и я изпрати до Еврокомисията, Европейския парламент, европейския и българския омбудсман и Народното събрание. Ненадейно обаче шестима съветници от ГЕРБ-Крумовград изпратиха жалба до областния управител на Кърджали, че подписката е манипулирана (като преди това се опитаха неуспешно да съберат около 250 подписа като контраподписка в подкрепа на “Дънди”). На 26 април 2012 г. Районната прокуратура – Крумовград започна проверка за документно престъпление. МВР проведе най-масовата операция в България – разпитани са 580 граждани и са съставени 179 протокола за сравняване на подписите и почерците. Полицейската машина на Цветанов изтръгва показания от 67 човека, че не са се подписвали. Масовите привиквания в МВР и разпити на местните хора директно ги върнаха в кошмарните времена на възродителния процес. Покойният червен депутат Димчо Михалевски протестира срещу полицейския произвол над крумовградчани. В парламента той се обърна към Цветанов с думите: “Аз питам, след като хората са карани в полицията да клякат, да сядат, да се подписват прави, само не легнали, как вие ще ми дадете подробна информация защо тези служби по този начин притискат хората, които конституционно са употребили своите права, какви мерки ще вземете да приключи тази полицейска проверка и как ще защитите демокрацията именно в посока на свободния граждански вот и волеизявление?” Подписалите се крумовградчани са карани от полицията да се подписват седнали, прави и клекнали с цел МВР да сравни техния почерк с този в подписката. “В полицията само кълбета не ни караха да правим”, казва кметицата на Овчари Зюлбие Ахмед. Тя се е опитала да се застъпи за съселяните си, които масово са се подписали срещу мината, но МВР е продължило с разпитите наред. Сред привиканите са и други кметове на села, заплашени от тежки замърсявания, ако рудникът тръгне. “И мен също ме викаха в полицията, но няма да ни уплашат. Категорично не искаме златодобив в района”, потвърди кметът на Полковник Желязково Мустафа Хасан. Миналата година прокуратурата прекрати разследването за документни престъпления по подписката.

Информация standartnews.com

hard admin

*

Top