Треньори „осиновяват” състезатели, бранят ги от улицата, спасяват… спорта
Крошетата не винаги помагат в живота
Жельо МИХОВ
„Съжалявам много. Искам да се извиня на всички, на които навредих. Ще се поправя. Разбрах, че със спорта мога да го направя. Ще тренирам яко”.
50 състезатели и най-трудната задача-да останат… спортисти
„Лесно е децата да влязат в залата и да тренират. Какъвто и да било спорт. Най-трудното е да останат и да продължат да се развиват. А колко таланти са погубени така!”, споделя с болка мениджърът на „Арда Бокс” Стоян Узунов, който тренира 50 деца в клуба. Треньорът извърши много подобрения в боксовата зала в комплекс „Арпезос”. Клубът разполага и със свой ринг, собствено производство. Съоръжението бе направено от кърджалийски фирми по проект на клуба, поради простия факт, че поръчан готов бе неизкачим финансов връх. Рингът обаче позволи Кърджали да домакинства на кръгове от Държавния шампионат. За празника на града край Арда отново ще дойдат най-добрите млади таланти в бокса на поредния турнир от спортния календар на федерацията. Със спечелените си отличия клубът е на второ място сред спортовете в общината, след волейбола, спрямо точковата система за количествени и качествени показатели. Няма обаче състезатели над 18 години.
Според треньора възраждане на спортните училища ще бъде от огромен успех за българския спорт. По думите му е добра и практиката, показваща отлични резултати, с вкарването на треньори като преподаватели в школата. Успехите на СОУ „П.Р. Славейков” са пример за качествения мениджмънт в тази насока.
Спасяването на един талант
Денят за треньора на младите боксьори на „Арда” започва с обиколка по селата край Кърджали. Причината-да вземе с автомобила си децата, да ги докара до залата и после да ги върне, защото семейният бюджет не позволява „разходки до града” по време на ваканция. „Готвим се за турнира за ученици до 14 години през май. В момента обаче децата почиват и ако ги оставим извън залата, ще загубят форма. Когато идват на училище, идват и на тренировки, но когато са във ваканция спират. Отивам да ги взема, няма как”, разказва Стоян Узунов.
В момента при него е и Мехмед Филипов. Гамби е освободен от интерната със специално разрешение и прекарва ваканцията си във вилата на треньора на „Арда”. Узунов е може би единственият мениджър на спортен клуб в страната, който е поискал да бъде настойник на свой състезател. Кърджалиецът вече е подготвил необходимите документи, за да му бъде позволено да се грижи за момчето.
„Започнах процедурата след смъртта на майката на Гамби, когато бе изпратен в Дом за настаняване. Тогава обаче той направи белите с кафе-автоматите и го пратиха в интерната в Ракитово. Искам да го взема при мен защото има бъдеще и това е единственият начин да бъде откъснат от улицата и престъпленията. Той е неузнаваем, откакто е във ВУИ. Станал е по-тих, по-скромен. Отзивите за него са добри, директорът ми каза, че поведението му се е подобрило. В момента, в който излезе от там, го вземам при мен, защото върне ли се в махалата, отново може да стъпи накриво заради средата там. Ако започне да тренира през лятото, на Републиканското в Кърджали може да стане шампион. Изключителен талант, който обаче трябва да се развива, трябва и да му се помага. Очаквам и вратите за националния отбор да бъдат отворени за него. Той бе проектонационал, но за съжаление направи тези необмислени постъпки. За мен е грешка, че не го вземаха до този момент. Можеше и да е „втора ръкавица”. Същото можеха да направят и с други състезатели в страната. Това ще даде стимул на момчетата да продължават да тренират упорито. Само, че винаги всичко е свързано с пари, а за спорта те липсват”, споделя Узунов.
„Обичам убийственото ляво кроше, искам да играя”
„Любимият ми удар е ляво кроше. Силен е, убийствен. Искам да продължа да тренирам и да се занимавам със спорт. Само с бокса мога да се развивам. Съжалявам за това, което направих”, изрича Мехмед. Гледа в очите. Само след няколко минути вече е увил бинтовете на ръцете си, поставил е ръкавиците и вече „бомбардира” чувала в залата. На съседния е 14-годишният Ергюнал Сабри. На момчето му бяха необходими 2 години тренировки и девет мача за републиканската титла-първата.
Чувалите се поклащат от ударите, брадичките са прибрани до гърдите, а погледите са вперени в „противника”.
Цялата пот и старание е за медал, който струва около два лева. Това е наградният фонд, осигуряван от Федерацията. Зад тенекията обаче се крие нещо много по-голямо-мечтата да бъдеш победител.
***
Това са неистовите напъни, за да може все още да се говори за спорт в малкия град. Общини и фирми помагат, но възможностите им по ред причини са ограничени. Това е примерът на един треньор. Такива са обаче и наставниците в останалите спортове-във всички клубове, които все още продължават битката.
24rodopi.com
На снимките:
Мехмед (в червено) vs. Ергюнал, двама шампиони сред юношите;
Един от най-малките състезатели;
Еркан Сеид (вдясно) от „Арда” загуби на ринга от световния шампион Детелин Далаклиев, но трите мъжки рунда срещу него му дадоха голямо самочувствие и опит;
Гамби заедно с треньора Стоян Узунов във времето преди „противници” да му станат животът и кафе-автоматите