Гърците със сериозен отпор на мина “Розино” край Ивайловград.

Проектът за добив и преработка на полиметални руди от находището „Розино“ край Ивайловград среща категорична съпротива от страна на гръцките власти и експертни организации.

Регионалният съвет на Източна Македония и Тракия е изразил единодушно отрицателно становище по представената оценка за въздействие върху околната среда.

Случаят придобива трансгранично значение заради опасенията, че евентуални замърсявания от бъдещия рудник могат да засегнат водни системи на гръцка територия.

Според публикация на гръцкото издание ΡΟΗ NEWS от 25 август става въпрос за инвестиционно предложение за разработване на находището „Розино“, в площ „Тинтява“, на територията на община Ивайловград, област Хасково. Инвеститор е „Тинтява Експлорейшън“ АД. Документите по процедурата са публикувани и от българското Министерство на околната среда и водите.

Водите са сред основните притеснения

Особено внимание в гръцките становища е отделено на бъдещото съоръжение за съхранение на минни отпадъци. Опасенията са свързани както с неговата устойчивост, така и с възможността замърсени води да достигнат до гръцка територия.

Експертите разглеждат потенциална хидроложка връзка между района на находището и водосборите в Гърция. При неблагоприятно развитие на авария или замърсяване водите биха могли да се придвижат по речната мрежа към Еритропотамос, известна в България като Луда река, а впоследствие към Еврос и Марица.

Именно възможните трансгранични последици са основанието Гърция да бъде включена в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда съгласно Конвенцията от Еспоо.

По данни на МОСВ гръцката страна е заявила участие в трансграничната процедура още през 2024 г. През 2026 г. на нейните институции са предоставени докладът по ОВОС и приложенията към него на английски и гръцки език.

Техническата камара вижда сериозни пропуски

Още по-критично е становището на Техническата камара на Гърция – Тракия (ТЕЕ Тракия). След извършен анализ на наличната документация експертите са посочили редица нерешени въпроси, които според тях не позволяват да бъде доказана необходимата степен на безопасност.

Управителният комитет на камарата е приел становището единодушно.

Сред проблемите са недостатъчните данни за поведението на минните отпадъци в дългосрочен план. Особено внимание е отделено на риска от образуване на киселинен минен дренаж – процес, при който взаимодействието между минни отпадъци, вода и въздух може да доведе до образуване на киселинни води и мобилизиране на замърсители.

Гръцките специалисти посочват и липса на достатъчно информация за хидрогеоложките характеристики на разломните зони, както и непълен баланс на използваните при производството химически реагенти.

Според ТЕЕ Тракия недостатъчно са изяснени и възможните въздействия от втория етап на окончателната металургична обработка. Експертите поставят въпрос и за финансовото обезпечаване на проекта с оглед на потенциалните рискове.

Въпросителни около хвостохранилището

Сред най-съществените забележки е оценката на статичната и сеизмичната устойчивост на съоръжението за минни отпадъци.

От Техническата камара посочват, че в представените материали не е открита достатъчно подробна оценка на последствията при евентуално разрушаване на съоръжението. Според становището липсва и количествен анализ на риска при различни аварийни сценарии.

Поради потенциалния мащаб на възможните последствия гръцките експерти смятат, че проектът трябва да бъде оценяван при по-високи изисквания за безопасност.

ТЕЕ Тракия настоява преди евентуалното разрешаване на инвестиционното предложение да бъдат проведени допълнителни хидрогеоложки, геохимични и сеизмични проучвания. Камарата препоръчва също изготвянето на подробна оценка на риска при трансгранична авария и актуализиране на анализите с отчитане на климатичните промени.

Сред предложенията е и въвеждането на постоянен трансграничен мониторинг, както и предварително изработени процедури за реакция при извънредни ситуации.

И в България има сериозна съпротива

Проектът предизвиква негативни реакции и сред български граждански и природозащитни организации. През април БТА съобщи, че над 4000 души са подкрепили петиция срещу инвестиционното предложение, а над десет организации са внесли отрицателни становища.

Сред тях са Българското дружество за защита на птиците, „За Земята“, „Балканка“ и „Приятели на Маджарово“.

Основните аргументи на противниците са свързани с възможното отражение върху водите и биоразнообразието, защитените територии и зони, както и върху археологическото наследство в района.

Проектът обаче има и местни поддръжници. По време на обществените обсъждания през април представители на инициативата „Бъдеще за Ивайловград“ са заявили подкрепа, като са изтъкнали очакваните икономически ефекти и създаването на работни места.

Процедурата все още не е приключила

На този етап инвестиционното предложение не е окончателно разрешено. Процедурата по ОВОС и трансграничните консултации продължават.

През 2026 г. МОСВ е публикувало доклада по ОВОС, както и коментарите, получени от гръцката страна, и отговорите по тях.

Позицията на ТЕЕ Тракия остава категорична: според камарата представената документация не доказва в достатъчна степен екологичната и техническата безопасност на проекта. От гръцка страна се настоява първо да бъдат допълнени проучванията, оценките на риска и мерките за контрол, преди да бъде взето окончателно решение за реализацията на инвестицията.