Свещеният лабиринт на Ак кая: Археологическо и панорамно изследване на скално-култовия комплекс край село Ковил

Мащаб и географско разположение на обекта

Комплексът край село Ковил в Източните Родопи представлява един от най-внушителните и същевременно загадъчни паметници на праисторическата култура на Балканския полуостров.

Неговата огромна площ, разположена между селата Ковил, Джанка и Бараци (в междуречието на Крумовица и Дюшун дере), неколкократно надхвърля територията на по-популярни мегалитни центрове като Перперикон, Белинташ и Харман кая. Разпростирайки се на километри по билото на каменист хребет от светли вулканични туфи, този обект съчетава функциите на светилище, обсерватория, укрепено селище, праисторически рудник и скален некропол.

Централната част на комплекса е локализирана в местността, известна под наименованието „Белите скали“ или на местен турски диалект „Ак кая“ на географски координати 41.5202 N, 25.6644 E. Внушителните размери и комплексното планиране на структурите предполагат съществуването на добре организирано общество с високи инженерни, металургични и астрономически познания, чието влияние в древността е надхвърляло пределите на Източнородопския регион.

Хронология на обитаване и археологически проучвания

Научният интерес към комплекса се заражда в края на XX век, когато в периода между 1989 и 1993 година археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов провеждат първите частични теренни проучвания в местността „Белите скали“. По-късно, през 2007 година, доц. Стефанка Иванова провежда сондажни разкопки, които разкриват керамични фрагменти и каменни оръдия на труда от епохата на Енеолита. Последвалите изследвания на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към ЮЗУ „Неофит Рилски“ съвместно с БАН потвърждават, че платото е било активно използвано в продължение на хилядолетия — от ранния Халколит, през Бронзовата и Желязната епоха, до Късната античност.

Сред изследователите съществува сериозен дебат относно произхода на изсечените структури. Конвенционалната археологическа наука свързва по-голямата част от паметниците с тракийската култура. В противовес на това, доц. Стефанка Иванова и проф. Ана Радунчева аргументират хипотезата, че основните скални светилища в Родопите са функционирали още през 7000 г. пр. Хр., а единната им система е напълно развита през втората половина на Халколита (около 5000 г. пр. Хр.) от високоразвита праисторическа цивилизация. Намерените по време на разкопките накити, бронзови фибули, глинени зооморфни фигури, антропоморфни идоли и изобилие от керамика отразяват сложните процеси на преизползване и дострояване на обектите от различните културни общности през вековете.

Астрономическата обсерватория и храмът на Слънцето

В централната част на комплекса се издига естествена скална структура с височина около 15 m, която е допълнително обработена и наподобява стъпаловидна пирамида или пагода. Тя се състои от пет добре оформени скални тераси, прецизно ориентирани по посоките на света. Археоастрономическите изследвания, проведени от доц. Алексей Стоев и доц. Пенка Мъглова от БАН, потвърждават, че структурата е служила за извършване на прецизни наблюдения на небесните тела. Изчисленият наклон на еклиптиката при създаването на паметника (i = 23.99°) съответства на периода между 2600 и 2500 г. пр. Хр., като съоръжението е било модифицирано и използвано чак до II – III век сл. Хр.

В долната част на пирамидата са оформени две малки пещери с арковидни входове, обърнати на юг. Погледнати фронтално, те наподобяват очите на гигантско праисторическо лице, като скалната преграда помежду им е пробита с елипсовиден отвор. Тази композиция директно възпроизвежда детайлите от очите на халколитните идоли, съчетавайки научните астрономически наблюдения с култа към прародителите.

В непосредствена близост, в недрата на пирамидата, е разположена изсечена в естествена вертикална пукнатина пещера тип „Утроба“. Входът и вътрешната камера са допълнително обработени, за да наподобяват женска утроба, завършваща в дъното със скален олтар. Това съоръжение е свързано с култа към Свещения брак (хиерогамия) между Слънцебога и Великата богиня-майка. В определен час от деня преминаващият през входа слънчев лъч придобива формата на светлинен фалос, който прониква до олтара в дъното — символично действие, изобразяващо оплождането на Земята и цикличното възраждане на живота.

Мегалити и фигурални паметници на платото

Светлите вулканични туфи на хребета са послужили за основа на множество скално-изсечени паметници с пластичен и монументален характер:

• Мегалитът „Триножника“: Разположен до най-северните къщи на село Ковил (координати 41°30’46.7″ N 25°39’51.8″ E), той представлява хоризонтална каменна плоча, положена върху два основни скални блока. Върху горната повърхност е изсечен жертвеник с диаметър около 2.5 m и дълбочина $0.20 m. Сондажите показват, че плочата лежи върху слой от глинест седимент. Неговият чучур е насочен на запад, като изтичащата ритуална течност е обливала стръмния скален склон. Към края на чучура е изсечен напречен улей със савак (жлеб за преграда), позволяващ регулиране на оттока. Единият край на мегалита е оформен като стилизирана змийска глава — древен символ на вечния живот.

• „Полегналата жена“: Намира се в югоизточната част на платото и представлява триизмерна скулптура на полегнала по гръб женска фигура. Открояват се бедрата, пубисният триъгълник и коремът с характерна вдлъбнатина, маркираща пъпа, докато горната част на торса и главата се губят под растителността на гората.

• Огромното мъжко лице и Сфинксът: Под скалното плато, в полузасводена ниша, елипсовиден отвор в една от колоните формира окото на колосален мъжки профил с изразителни вежди и устни. Непосредствено зад него на скалния ръб се забелязват очертанията на друга глава, наподобяваща египетския Сфинкс.

• Тронът за наблюдение: Разположен в западния сектор, този трон разполага с изсечен в седалката елипсовиден басейн и предоставя панорамна гледка на запад за проследяване на залеза.

• Праисторическият идол: Фигура с полусферична глава и малък елипсовиден басейн при дясното рамо, разположена в югозападния край на платото.

Военно-административен център Асар дорасъ

На около 1.07 km северозападно от центъра на селото се намира укрепеното селище и крепост „Асар“ (Асар дорасъ). Системата от крепостни стени е масивна, като в определени уязвими сектори стените са били двойни, с разстояние помежду им от 3 до 6 m. Югоизточният сегмент на защитната стена е бил частично компрометиран през миналия век, тъй като обработените камъни са били преизползвани от местното население за строеж на жилищни сгради в старата махала на село Ковил.

Цитаделата (акрополът) заема тераса с площ около 13.7 дка (в някои източници определяна на 9.3 дка) и максимални размери 193 х 70 m. От север, запад и юг акрополът е защитен от отвесни скални склонове, а достъпната източна страна е преградена с дебела стена, подсилена с кули. В централната част на акропола се намира секторът, наричан от археолозите „Двореца“. Изключително високата концентрация на строителна керамика на това място свидетелства за наличието на монументална представителна сграда, изпълнявала административни и представителни функции за целия култов регион.

Градът на мъртвите: Скалният некропол

Около източния скален венец, който обгражда светилището Ак кая, е открит забележителен скален некропол. Проучванията дават различна информация за точния брой на гробовете — докато някои доклади описват седем гроба в една линия , по-късни теренни обхождания документират общо девет съоръжения, от които три са отлично запазени, два са видимо недовършени, а останалите са почти изцяло заличени.

Тези гробове се различават фундаментално от класическите тракийски скални гробници по своята по-опростена конструкция :

• Гробна камера: Притежава формата на пресечена пирамида с трапецовиден или правоъгълен план.

• Стандартизирани размери: Камерите са с дължина 1.73 m, ширина $0.93 m и дълбочина (височина) от $0.69 m.

• Капак и защита: Отворът отгоре е правоъгълен или овален, прецизно ограден с изпъкнал бордюр. Този бордюр е осигурявал уплътнение при затваряне с хоризонтална каменна плоча-капак и същевременно е отклонявал дъждовните води, предотвратявайки наводняването на камерата.

Погребенията са извършвани чрез предварително изгаряне на телата извън пределите на гробовете, след което останките са полагани в урни заедно с накити, бронзови фибули и глинени зооморфни фигури. Въпреки че некрополът е бил ограбен още в древността, намерените по повърхността керамични фрагменти и антропоморфен мъжки идол позволяват сигурното му датиране във II период на ранната желязна епоха и към късната желязна епоха. Днес върху тези древни погребални съоръжения преминава пешеходна пътека, свързваща две от махалите на село Ковил.

Древни индустрии: Промиване на злато и винопроизводство

Извън религиозните практики, комплексът Ковил съдържа белези за интензивна производствена и стопанска дейност. Доц. Стефанка Иванова и проф. Ана Радунчева лансират хипотезата, че трапецовидните ниши и изсечените корита по голите скални плата са служели като маркировка и съоръжения за добив на злато. Системата от последователно свързани корита е позволявала на дъждовната вода да преминава от едно ниво на друго. Древните рудари са изсипвали златоносен пясък в горните корита, а гравитационното оттичане на водата е утаявало чистия тежък метал най-отдолу — технология, аналогична на древния златодобив от мина Ада тепе край Крумовград.

Същевременно, на територията на комплекса и в съседното село Джанка (махала Кълвач) са документирани отлично запазени скални винарни (шарапани). Тези съоръжения показват как стопанските дейности като винопроизводството са били тясно интегрирани в бита и религиозните ритуали на древните общества.

Ръководство за посетители и логистични детайли

За успешното и безопасно изследване на този паметник е необходима добра подготовка:

• Достъп: Ковил се намира на около 6 km от град Крумовград. След преминаване на последните къщи на селото, от лявата страна на пътя се намира разклон. Точно до него започва пешеходна пътека, перпендикулярна на шосето. За паркиране се използва уширението на самия път преди разклона.

• Трасе: Първият интересен обект (мегалитът „Триножника“) се намира буквално до последните къщи. От него тръгва пътека по белите вулканични туфи по билото на каменистия хребет. По пътя се наблюдават древни изградени водохранилища. Пътеката е обрасла с тръни, драки и вплетени дървета, което изисква повишено внимание и заобикаляне на гъстата растителност директно по скалното било.

• Време и екипировка: Пълният преход за обиколка на обектите отнема малко повече от един час. Носенето на стабилни и затворени обувки е абсолютно задължително поради острия и хлъзгав скален терен. Пътят до пещерата „Утроба“ може да бъде силно кален и хлъзгав в зависимост от текущите метеорологични условия.

Перспективи за консервация и културен туризъм

Въпреки колосалните си размери и високата научна стойност, комплексът край село Ковил остава извън активните туристически маршрути и страда от липса на адекватна популярност. Проучван само частично през 90-те години на миналия век, обектът е изложен на разрушителното влияние на ерозията и на вандалски иманярски набези, които са компрометирали част от неговите структури.

Интегрирането на Ковил в съвместни проекти за културно-исторически туризъм заедно с намиращия се наблизо рудник Ада тепе би осигурило необходимите ресурси за системна консервация. Превръщането на комплекса в реперен обект за изследване на праисторическите култури би позволило по-дълбоко разбиране на генезиса на металургията и религиозните системи на ранните обитатели на Балканите.