Ивайловградско – сред дивите орхидеи, меандрите на Бяла река и последните кътчета съхранена природа (ВИДЕО)
През пролетта Източните Родопи в района на Ивайловград се превръщат в впечатляващ природен оазис, изпълнен със зеленина, свежест и диви цветя. Докато в други части на страната студеното време все още напомня за себе си, тук мекото средиземноморско влияние създава по-благоприятен климат.
Сред този отдалечен край се крият живописните меандри на Бяла река. Маркираната екопътека, изградена от Фондация „По-диви Родопи“, започва от последните къщи на село Меден бук. При по-високи води преминаването изисква пресичане на реката пеша, но кристално чистото каменно дъно прави това преживяване приятно.
Бяла река е запазила своя див и почти недокоснат характер. Въпреки прохладните води, усещането за приключение не липсва.
„Целият район е просто като природен диамант в този динамичен свят, препълнен с бързина. Тук усещаме как времето е спряло“, казва Тодор Тодоров от Фондация „По-диви Родопи“.
Следвайки течението нагоре, пътеката бързо отвежда посетителите сред обширни поляни, покрити с първите пролетни цветове. По-малко от половин час по-късно маршрутът достига скалите, от които се разкриват впечатляващите завои на реката.
Меандрите на Бяла река са сред най-ценните природни богатства на Ивайловградския край. Районът предлага местообитания на редки растителни и животински видове, характерни за Средиземноморието. Благодарение на отдалечеността си от големи индустриални центрове, природната среда е съхранена в почти първоначалния си вид. Красивите кътчета по бреговете на реката остават познати на сравнително малко хора.
„Местност, която е запазена до съвършенство. Няма бентове, няма човешка инфраструктура по реката. Редки видове растения. Едно от местата у нас, където се среща Източния чинар. Гнезди световно застрашеният египетски лешояд, има гнезда на скални орли. Природата е избухнала навсякъде“, разказва Тодоров.
Из целия район могат да бъдат открити десетки диви орхидеи. Техните цветове се подават сред тревите, под дърветата и край храстите, превръщайки Ивайловградско в истинско царство на тези редки растения.
По ливадите се среща пеперудоцветен салеп, а в сенчестите места расте пурпурен салеп. Сред най-ценните находки е дремниковият главопрашник – едно от най-редките растения в България. Заедно със специалистите от Фондация „По-диви Родопи“ могат да бъдат открити и необичайните орхидеи от род пчелици. Техните цветове наподобяват пчели, оси или пеперуди – приспособление, чрез което привличат своите опрашители.
„Това прави орхидеите много чуствителни, защото когато изчезне видът насекомо, което е много лесно в наши дни, заради химизация, промяна в хабитатите и какво ли не – орхидеята е обречена да изчезне също“, разказва Христо Христов от Фондация „По-диви Родопи“.
Погледът към околните възвишения разкрива характерна мозайка от гори, храсти и ливади. Този природен баланс се поддържа основно от едрите тревопасни животни. В района важна роля изпълняват полудивите каракачански коне, които повече от 15 години подпомагат съхраняването на местните екосистеми.
„Доста добре се развиват. Вече имаме стотина животни в няколко различни групи. Но пък си изпълняват функцията в природата да пасат житните треви. Така че да поддържат открити тревните местообитания“, казва още Христов.
Тези открити пространства осигуряват дом за множество други видове. Сред тях е и европейският лалугер – защитен гризач, който е важна част от хранителната верига за редица хищници. Наблюдението му обаче изисква търпение и тишина.
Ивайловградско остава сред най-слабо населените райони в България. Пограничните села са съхранили своята автентичност и днес напомнят на своеобразни музеи под открито небе. Богатата история на региона продължава да привлича изследователи и любители на миналото.
Разходката из тези населени места неизбежно разкрива и следите на обезлюдяването. Изоставените домове на някогашни бубарски семейства напомнят за традиционния поминък, а пустеещите дворове свидетелстват за отминалите времена.
Въпреки това районът привлича хора, които търсят спокойствие и близост до природата. След години, прекарани в чужбина, Антон Христов е възстановил стара бубарска къща и я е превърнал в място за настаняване на туристи.
Домът му се намира в Мандрица – известно като единственото албанско село в България. Според местна легенда трима братя албанци, снабдявали турските войски с храна, получили земя като награда и поставили началото на селището. И до днес част от жителите говорят местен вариант на албански език.
„Мандрица е по-стара от Албания като държава. Нашият език е на основата на албанския. Не се разбираме с албанците. Има общ корен, но не е същият език. Нямаме писменост и всичко се предава от уста на уста“, разказва той.
Районът около Бяла река привлича интерес и от чуждестранни посетители. Сред тях е британският фотограф Джордж Георгиу, който споделя как е открил това място.
„Мой приятел, който днес има 3 къщи тук, търсеше да закупи имот в България. Аз му предложих това място. Така той намери къща и я купи. Тук архитектурата е уникална за България – с тези големи бубарски къщи. Тази типична за района архитектура трябва да бъде запазена и защитена. Както Мандрица, така и другите няколко села. Природата също е непокътната. Малко е диво, хората са малко, но пък на мен точно това ми харесва. Знаете ли, странното е, че в България всички обичат природата, но на никого не му пука за нея“, разказва той.
Със съчетанието от добре съхранена природа, богато биоразнообразие и автентични погранични села, Ивайловградският регион се утвърждава като едно от най-интересните и малко познати места в Източните Родопи. Именно тази комбинация превръща района в предпочитана дестинация за любителите на приключенията и дивата природа.
Източник: NOVA TV, Ники Василковски
