Дюшун дере до село Джанка

Страховито, опасно и плашещо място крие в околностите си с. Джанка.

В гладките стени на речното си корито течащата наблизо река Дюшун дере е изваяла дълбоки и страшни вирове, които поглъщат в себе си всичко и го отнасят в бездната.

Дълбочината им достига почти 15 метра, а водата така шеметно се завърта в тях, че гледайки ги надвесен от скалите отгоре, човек неусетно прави крачка назад в страха си да не повлече и него водната стихия. Макар и страховита местността е очарователна и мамеща с красотата си.

Близо до селото, но сякаш скрита за хорските погледи, тя е затаила в себе си онзи особен енергиен заряд, който кара малцината, които я посещават, да се връщат отново тук. Мястото отстои на не повече от 500 метра от последните къщи на с. Джанка, но ако предварително не знаете за него, едва ли бихте предположили за съществуването му.

Село Джанка е от онези малки и непознати селца, скътани из гънките на Родопа планина, част от жителите на които са се отказали от удобствата на съвременния свят и са решили да останат там – при корените на предците си и близо до природата. Селото се състои от разпръснати махали, които гледат една към друга от съседните склонове. Минаваме оттам в търсене на подход към Дюшун дере – реката, която тече край селото.

При крайпътните къщи на последната махала срещаме жена. Оказва се, че е единственият жител на махалата. Преди години селото било голямо, но по време на Възродителния процес мнозина се изселили. Тя не заминала. Останала тук – сама сред празните къщи, които я заобикалят. Питаме я как да стигнем до реката. Показва ни пътя, но ни поглежда някак изненадано и сякаш уплашено и пита защо сме тръгнали натам. Реката била опасна и много страшна. Съветва ни да внимаваме, а в погледа й гадаем дали не се надява да ни откаже.

Тръгваме. Слизаме по поляна, насреща си виждаме хълмове и нищо не подсказва, че наблизо тече река. Три огромни камъка отдалеч привличат вниманието ни и следвайки упътванията на жената, вървим към тях. Пътеките ни извеждат до дере, което стръмно се спуска надолу. Решаваме, че можем да вървим по камъните и скалите, следвайки течението му. Съвсем скоро излизаме на място, където то се влива в по-голяма река. Ето това трябва да е Дюшун дере.

Правим няколко крачки надолу по коритото й и пред очите ни се разкрива изумяваща картина. Огромни бездни, издълбани от водната стихия. Видимо дълбоки, страховити и опасни. Припомняме си думите на жената „Там е страшно, много е страшно” и разбираме правотата й. Можем само да добавим … и много, много красиво. Местността трудно може да бъде описана в цялото й очарование и плашеща прелест. Тя може да бъде почувствана и усетена, но само там – на място.

Как се стига до Дюшун дере

Тръгва се от с. Джанка. Селото се намира на десетина километра северно от главния път Момчилград – Крумовград. В края на селото, вдясно на пътя има отбивка, където можете да оставите автомобила. Ако идвате откъм Студен кладенец и с. Поточница, отбивката е отляво на пътя в началото на селото. Там са и последните къщи на с. Джанка. Оттам тръгват пътеки надолу през ливадите. Вървите в посока приблизително изток североизток към дола на реката и след по-малко от 500 метра ще се озовете при речен ръкав. Трябва да се спуснете по течението му и да стигнете до по-голямата река, в която се влива той. Това е Дюшун дере. Надолу по нейното течение се намират страховитите бездни. Разстоянието от отбивката на пътя до реката се изминава за около 15 минути. Участъкът е лесно достъпен през сухите топли месеци, когато реките са маловодни.

Източник: https://keepliving.eu